Simplicity

След като направих живота си филм пълен с интриги, проблеми и спънки не веднъж, а няколко пъти, просто осъзнах: “Всичко това е така безсмислено!”

 

Правейки живота си по-сложен някак си не ме прави по-щастлива. Защо си създавам всички тези проблеми? За да ги решевам и да си мисля, че съм герой в своя собствен филм? Ами да, ама не! По-скоро се чувствам като някоя безсилна жертва, която не е способна да промени нещата.
Пълна пародия!
Напоследък живота ми е по-простичък. Напоследък аз съм по-щастлива. И колкото по-просто е всичко, толкова по-щастлива се чувствам.  Пак живея във филм, но нещата са някак по-различни.
Днес се събудих. Станах. Облякох сатенения халат върху тъмно синята нощничка. Направих си кафе. Излязох на терасата. Седнах в удобния стол и изпънах крака на парапета. Загледах се блуждаещо в разкриващия се пред мен пейзаж.
И се усмихнах…
Не си зададох въпроса “Защо няма някой до мен в този момент?" – и да въздъхна някак отчаяно и безнадеждно( все едно някой друг е решил АЗ да се събуждам сама в леглото).
Не си зададох въпроса “Не можеше ли да съм в някоя вила в планината и пейзажа да бе нещо по-вдъхновяващо?” – и да съжаля себе си.
Бях някак си вътрешно щастлива и спокойна. Всички тези въпроси бяха безкрайно излишни. В онзи момент, там на терасата, аз имах ВСИЧКО… всичко, което сама бях пожелала да имам.