What the Bleep Do We Know

                                                         Посвещавам този блог на всички, които някога са ми казвали: “ти си луда!” и не са повярвали в мен. Не че те самите ще разберат написаното, но други ще го разберат. За всяко нещо си има хора – ти реши това което следва дали е за теб.

За какво ще си говорим – ЗА ВЪЗМОЖНОСТИ

Не зная твоя свят какъв е, но моя е свят на възможности. Когато ми кажеш “Иска ми се да…” – и аз ти отговоря - “Няма лошо. Всичко е възможно.” – ти се усмихваш. Сигурно си мислиш “Поредното клише… Няма какво друго да каже.”
ТЦ. Казвам го, защото го мисля. Казвам го, защото вярвам в него. Казвам го, защото ми се иска да преминеш отвъд думите и да надникнеш в смисъла.
What the Bleep Do We Know – един прекрасен филм. Четох коментарите за него:
- Накара ме да си задам толкова въпроси.
- Хубаво фимче.
- Каква тъпотия.
Мнения хиляди. Мен не ме накара да си задам въпроси. По-скоро ми отговори на въпросите, които имах. И ако трябва да сме още по-точни – потвърди отговорите, които вече имах.
Къде, как, кога, с кого – всичко е въпрос на личен избор. В даден момент, човек има възможността да бъде на хиляди места – той просто съзнателно или несъзнателно избира една от всички тези възможности. И този избор води да хиляди други. Също като книгите игри – ако тръгнеш на ляво (отиди на страница 25); ако тръгнеш надясно (върни се на страница 12); ако пръдължиш напред( просто продължи да четеш). Живота е книга. За разлика от книгите игри, които някой вече е написал за теб – тази сам си я пишеш. И в този ред на мисли – щом сам си я пишеш, значи какво да пишеш в нея ти решаваш.
Тази цялостна концепция ми харесва твърде много, за да се откажа от нея.
О, да! Което ме навежда на мисълта за друг един филм – Сферата. Водят го фантастика. Аз си задавам въпроса “Дали наистина е фантастика?” – и колкото повече мисля, толкова по-реален ми се струва. (Препоръчвам го – ако не се замислиш над идеята то поне ще се забавляваш.)
Хората са склонни да вярват не в своите сили, а в своите слабости. Хората са свикнали да материализират страховете си, а не мечтите си. Но нима това не е отново въпрос на личен избор.
Да поставиш поредната бариера или да разбиеш стереотипа…
Да затвориш очи или да ги отвориш…
Пречка или възможност….

P.S.: Излез на терасата и погледни едно дърво. Затвори очи и си представи същото това дърво. Мозъкът ти не прави разлика между реалния образ и този, който е плод на въображението ти. 

                       What the Bleep Do We Know

          Специални благодарности на един специален човек за този специален филм :) Благодаря, Марто!