Детето в мен…

Влади, ти си виновен! (Това, че винаги е по-лесно друг да е виновен е тема пост, различен от този…в този ще си говорим за по-простички неща… някак си по-детски…)
Ти каза: Хайде на онези люлки… 

WOW… беше дяволски хубаво… Люшкаш си се и се чувстваш прекрасно…

слънцето те пече… а ти си просто едно дете… щастливо, необременено, незаангажирано… не мислиш колко време да се люлееш – там си и това ти харесва, и го правиш, защото искаш… все

едно си в един различен свят…
Понякога ми се иска да съм дете… да имам тези детските проблеми… да имам този детски начин на мислене… Децата са толкова чисти… добри… невинни… и умеят да се радват дори на близалката, която мама им е купила…

Приказките се сливат с реалността… В света на детето има и принцеси, и принцове, и чудовища, и чудеса… И те са част от цялата тази приказка… 

P.S.: Нека детето в теб е по-силно от възрастния! Изживей стоята приказка!