Знаеш, че обичам пъзели…

Знаеш, че обичам пъзели… нали, Живот…

Спомняш ли си първия ми пъзел… огромен… с хиляди парченца… беше разкошен… беше предизвикателство… едно съвършенство, разбито на хиляди частички, чакащи мен да ги подредя… бях създател… това бе коледния ми подарък… не можех да заспя от щастие… просто редих… парченце след парченце… съвършенството придобиваше материалната си форма… и това ме правеше безкрайно щастлива…

Затова ли, Живот, разбиваш живота ми на хиляди парченца… и ги разбъркваш добре… признала съм те… предизвикваш  ме…
Приемам предизвикателството… сглобявам пъзела, наречен мой живот… доколкото мога… понякога му се радвам повече… понякога не толкова… поне не се отказвам от него … ще го подредя… до последното парченце… докато живота ми  и съвършенството не станат две различни понятия за едно и също нещо… също като първия път… само че по – хубаво… 
 
                                ОБЕЩАВАМ ТИ… И НА ТЕБ… И НА СЕБЕ СИ…