I hope to find the person I wrote about
Остави ме! Върви си! Махни се!
Имам нужда да остана за малко сама! Искам да затворя очи и ти да не си там. Искам да виждам мрак, тъмнина. Знаеш ли,
понякога е хубаво да си там – сам? Да, дяволски хубаво е. Имаш време и възможност да помислиш за много неща. Можеш да почувстваш цялото съвършенство на земята, можеш да се докоснеш до хармонията, да бъдеш спокоен, свободен. Но как да отида там – без теб. Мисълта за теб ме преследва. Аз бягам, но тя ме застига и ме сграбчва. Пускам музика. Музика, която обичам, която ме пренася далеч, на непознати места. Увеличавам я; опитвам се да заглуша гласа ти. Искам да чувам само музиката, но не мога. Той отеква вътре в мен. Отварям книга, но автора все едно нарочно разказва моята история. Всяка дума ми напомня за теб. Затварям я. Хвърлям я. Излизам.
Навън е тъмно. Вървя . Искам да отида някъде. Не, може би искам просто да вървя. Поглеждам небето и ти ми се усмихваш. Обръщам се назад, ти безмълвен вървиш зад мен. Поглеждам напред – ти стоиш и ме чакаш с разтворени обятия. Не, този път няма да съм твоя.
Влизам в първото заведение, което виждам. Да. Има много хора. Там няма да можеш да ме намериш. Виждам мъж, сам. Да се надяваме не чака никого. Надеждите ми се сбъдват. Сядам. Говорим. Дори не знам за какво става въпрос в разговора. Танцуваме. Отпускам се на рамото му. Да успях!... когато усещам аромата на твоя парфюм, който изпълва цялото помещение.
Без да ме интересува музиката, мъжа, хората, просто излизам. Сядам на първата пейка. Опитвам се да заплача, но не мога. Отново ти! Защо? Защо ме правиш толкова щастлива?
Ставам от пейката и тръгвам. Хващам първото такси. 2 минути. Плащам и слизам. Отварям вратата. Качвам се по стълбите. Късно е, но времето за мен е спряло. Звъня. Вратата се отваря. „Прегърни ме! Имам нужда от теб! Не искам да съм сама!”
И в този момент знам, че съм ти смешна, че се чудиш какво правя на вратата, просто го виждам в очите ти, но ти все пак ме прегръщаш. И не ми пука какво мислиш в този момент. Просто знам, че си до мен...не искам нищо дрyго...

0 comments:
Post a Comment