You want… you get… are you happy…

Искаш, искаш, искаш… и продължаваш да искаш… получаваш, но не спираш да искаш… и знаеш, че има нещо нередно в тази твоя изградена система… но си продължаваш по инерция… и не виждаш нещата, които имаш… не виждаш нещата, които получаваш… има само нови желания… и несбъднати мечти, които те чакат…

Нима някога си се сетил да кажеш благодаря… нима някога си се зарадвал на нещата които имаш… нима си се усмихнал… нима за секунда си отворил очите си за нещата, които са ТУК… нима си ги видял… тях ги има… а ти гониш вятъра…

Защо хората не могат да живеят сега… а все са отправили поглед към бъдещето и искат… нима трябва да дойде краят на живота, за да се сетиш да се обърнеш и да кажеш: “Я аз съм имал нещо… аз съм имал много неща… наистина ли всичко това е мое…”

И после какво следва… жалваш се… упреци… ядове… то е било там… през цялото време… а ти в твоето бързане… припряност… алчност… не си го видял… и кого можеш да виниш в този момент… ДА… това е най-гадното: нямаш кого друг да обвиниш освен себе си….

Заслужава ли си да губиш един цял живот… в блянове…

Бленувай… мечтай… ИСКАЙ… ако това е твоя начин… но правейки го не забравяй каква е крайната цел… ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ…

Искаш… и получаваш… щастлив ли си…

Надявам се отговора е ДА…

P.S. Written for myself… not because I cannot appreciate what I have… because it is too important to remember it for every single second I am alive…